Пшеница за покълване

Покълналите семена притежават лечебни и биостимулиращи свойства. Преди всичко витамини и микроелементи, подобряване обмяната на веществата, изчистване на организма, укрепване на имунитета, повишаване на работоспособността и излекуване на множество болести. Покълналите семена имат всичко, което предвидливо е заложила в тях природата за развитие на новия живот и за оцеляване в агресивна среда. Те са прекрасно балансирана, лесно усвоима храна и едновременно ефикасно лекарство.

Пшеницата и царевицата могат да се ядат сурови. Пшеничените кълнове притежават изключителни лечебни свойства. Трябва да се сдъвкват добре (поне по две супени лъжици дневно), но ако в устата ви се образува нещо като дъвка, значи този сорт не е подходящ и се налага да потърсите друг. За съжаление бобовите кълнове нямат приятен вкус в суров вид. Изсипете ги в гореща вода и след като кипне, ги отстранете от огъня. За нахута е достатъчно да го залеете с кипяща вода и да го оставите десетина минути да престои.
От какво може да си направим кълнове? От почти всичко, стига да си намерим подходящите за тази цел семена. Какво означава това? Например, ако искам да си направя кълнове от рукола, няма да отида в аграрния магазин за семена и да си купя рукола за засяване. И те ще покълнат, но тези семена не са за консумация, тъй като в повечето случаи са обработвани с препарати. Подходящите семена се продават в хранителните магазини или магазините за здравословно хранене. Те също имат срок на годност, с изтичането на който е вероятно да не покълнат.
Кълновете са семена , започнали да растат.
Те са максимално обогатени с всички необходими за човешкия организъм вещества от изключително природен характер.
Кълновете са прораснали семена и истинско складирано в тях здраве! Ядат се предимно сурови. Най-приятно е да се прибавят към салата. Може да се задушават с други зеленчуци, както и да се прибавят към ориз, картофи и т. н.
Бобовите кълнове са укрепващи имунитета, граховите: понижаващи холестерола и повишаващи тонуса, слънчогледовите: предпазващи ни от чернодробни и сърдечносъдови заболявания и ленените кълнове тонизират перисталтиката.
В силата на кълновете и пониците , все повече хора се убеждават и разбират за лечебните им свойства. Който е пробвал вижда ефекта и започва да ползват кълнове и поници.Така човек получава здраве, сила, енергия, дълголетие и лекота в стомаха си. Друго не на последно място е предимството, че човек пести пари от липсата на лекарства и посещението на лекари.
Така живота става по лек, красив и цветен :)
Най-разпространените кълнове са от:
жито, ръж, ечемик, елда  люцерна, рукола, крес, синап, ленено семе,  соя, китайски боб, нахут, леща,  броколи, моркови, ряпа, зеле, лук,  слънчоглед, тиквени семки, бадеми

Как да си направим кълнове? Има няколко варианта в зависимост от типа на семената. Има такива, които са слузо-образуващи и такива, които не са. Към групата на слузо-образуващите спадат лененото семе, крес (латинка), рукола, синапено семе (някои видове не са) и други. За да разберете какво точно означава всичко това, накиснете ленено семе в една чаша вода за 1-2 часа или повече. Добре се забелязва как водата придобива консистенцията на желе и е трудно да отделим семенцата едно от друго (на допир са с лигава повърхност). Затова такива семена не могат да покълнат по стандартния начин. Най-лесно е да си направим кълнове от тези семена върху почва или марля, като след това с ножичка ги изрязваме в основата, за да ги консумираме (така както пониците).

Към групата на неслузообразуващите са всички останали семена, които общо казано покълват по следния начин.
1) измиваме добре семената
2) слагаме семената в подходящ съд и покриваме с вода от 2 до 5 пъти повече за около 24 часа. Количеството вода зависи от това, колко пъти ще нарастват семената. Например люцерната набъбва двойно (или по-малко), докато лещата, нахута нарастват тройно и повече. Добре е съда да поставим на тъмно място при стайна температура (около 22 градуса).
3) след това отцеждаме добре водата и оставяме така докато покълнат. Единственото условие е да ги измиваме сутрин и вечер, като винаги отцеждаме много добре излишната вода. Съдът се държи на тъмно място, докато кълнът е по-малък от 1,5 мм, когато стане повече може да поставим на светло място, без пряка слънчева светлина. Така бързо ще се появят зелените листенца и ще се заредят с много хлорофил. Аз не винаги поставям на тъмно място и не съм имала проблем с покълването.

Методи за покълване:

* буркан с марля - взимаме стъклен буркан и поставяме марля на гърлото му с помощта на ластик. Това помага за лесното и бързо промиване и отцеждане на семената в буркана. Марля може да се закупи от аптеките за 1.10 лв - няколко квадратни метра. Когато накисваме по ситни семена правим марля от няколко пласта. Когато семената (зърната) са едри (нахут, соя…) може да не ползваме марля, защото водата лесно се отцежда като придържаме с ръка семената, докато накланяме буркана. Този метод на покълване е подходящ за почти всички семена, които не са слузообразуващи.

* уред за покълване - съществуват много уреди за покълване, повечето са с тавички и система за навлажняване. Този, който аз имам, е малък и е подходящ за такива, които образуват килимче от зелени листа - люцерна, синап.

* с почва или марля - това е методът за отглеждане на слузообразуващи кълнове. В тарелка поставяме на дъното марля на няколко пласта, посипваме семенцата по цялата площ и заливаме с вода около 0,5 см. Водата ще омекоти семенцата и ще помогне на кълновете да пробият обвивката. В следващите дни с помощта на пулверизатор ги поддържаме леко влажни, но не и потопени под вода. Когато се покажат малки неразтворени листенца, слагаме тарелката на косвена слънчева светлина, за да може бързо да нараснат няколко сантиметра и да натрупат ценен хлорофил. Тогава те са готови за консумация, взимаме ножичка и ги изрязваме близо до основата им. Ако решим да използваме почва, принципът е същия, но вместо марля, разстиламе семената върху пласт почва или торфена смес. Поддържаме влажни постоянно и когато израснат няколко сантиметра, отново изрязваме до основата им.

Кълнове от синап - това са доста пикантни кълнове. Някои от сортовете са слузообразуващи. Затова може да покълнваме или в уред за покълване или върху марля. Синапът се употребява от хиляди години. Още древните са познавали лечебните му качества.
Синапените кълнове имат вкус на горчица и са много подходяща добавка в салати, месни и картофени ястия. Подходящ е за добавка в салати или за подправка на ястия. Богат е на калций и желязо, витамини С, А, В1, В2.

Кълнове от ленено семе - до сега съм пробвала с покълване на златисто ленено семе. Също подходящ метод за покълване е с марля или почва. На долната снимка ленът е с жълтата обвивка по листенцата, на заден план се вижда крес.

Кълнове от ряпа - леко пикантни и с вкус на ряпа, също много хрупкави и свежи.  Те са източник на следните елементи: калий, калций, мед, цинк, витамини. Кълновете действат отхрачващо и противовъзпалително. Засилват имунната система и е добре да се вземат при артеросклероза, сърдечносъдови заболявания и стенокардия, високо кръвно налягане, гъбички, запек, при бъречни и жлъчни камъни, чернодробна недостатъчност. Чудесно се допълват с кълнове от люцерна, броколи и лук.

Кълнове от крес (латинка) - тези кълнове са с екстравагантен вкус. Кълновете от кресон се отглеждат за зелена маса (поник). Листата му са сочни, с пикантен вкус. Използва за салати и като допълнение в сандвичи. Подходящ е за ястия с яйца и извара, подправя добре супи и сосове. Вкусът му е свеж и далечно напомня този на хряна. Листата на кресона са богати на витамини от групата В, С, каротин, рутин, калциеви соли, магнезий, желязо, йод и фосфор. Подходящ метод е с марля или почва.

Кълнове от соя - смекчават симптомите на климакса, снижават риска от онкологични заболявания, регулират телесното тегло, засилват имунната система, помагат срещу стреса.

Кълнове от зелена соя /боб мунг/ - това са „соевите” кълнове, които се използват в китайската кухня. Семената представляват малки зелени бобчета, които трябва да се киснат във вода между 12 и 24 ч. През следващите 3-4 дни кълновете трябва да стоят на тъмно, след което вече са готови за консумация. За да станат сочни и с добър вкус, трябва да държим на тъмно и леко да притиснати.

Кълнове от лук - има вкус и мирис на лук. Много добра украса се получава с тях и разбира се може да ползваме във всички салати, в които по-принцип добавяме лук. Те са естествен антибиотик, унищожаващ болестотворните бактерии. Много подходящи при: грип, кашлица, бактерии в устната кухина, атеросклероза, косопад, запек, затлъстяване, хемороиди, хронична умора, ревматизъм, чревни паразити, повишено кръвно налягане, туберкулоза, подагра.

Кълнове от слънчогледови семена  -  използват се обелени семки, които се нуждаят от съвсем кратко накисване – само 4 ч. След това се оставят да покълнат между  1 и 3 дни в зависимост колко искаме да се развият кълновете.  Много вкусни са когато от семето вече са се развили листенца. Вкусът е ядков и същевременно много свеж.  Слънчогледът е вкусна добавка към зелена или спаначена салата. Съдържа вит. Е и много минерали – калций, йод, желязо, мед, магнезий, фосфор и цинк.  укрепват нервната система, забавят стареенето, имат добър козметичен ефект, помагат при стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания.

Кълнове от жито - консумираме го или когато кълнът е по-малък от 1,5 мм или когато израсте житен поник (зелени стъбла между 5-10 см). Житените поници са може би най-ценените, тъй като съдържа над 70% хлорофил и е невероятен енергиен стимулатор със силно изразено пречистващо действие. Подходящи са за правене на сок, като е добре да е направен с подходяща за тази цел сокоизтисквачка.

Кълнове от пшеница – засилват имунната система и подмладяват организма, нормализират работата на стомашно-чревния тракт, очистват организма, подобряват състоянието на кожата и ноктите. Богата е на целулоза която пък стимулира работата на червата и стомаха. Ето защо кълновете ѝ са особено препоръчителни за всички, страдащи от гастрит. Пшеничните кълнове се комбинират най-вкусно с извара или кисело мляко.

Кълнове от лимец (на нем. – динкел, на анг. – спелта) е вид дива пшеница, която има ниско съдържание на глутен и много по-богато съдържание на витамини от група В и А. Друго нейно предимство е, че не понася торенето и обработката с химични вещества, както и не се поддава на генно модифициране. С една дума – това е биологично чиста култура, подходяща и за хора с непоносимост към глутена. Покълва по същия начин като пшеницата.

Кълнове от леща - може да консумираме веднага след като се появят малки бели кълнове или да оставим за по-дълго време, за да получим поници. Те повишават нивото на хемоглобина, незаменими за безупречната работа на мозъка и нервната система, идеални за преодоляване на анемията и пролетната умора.

Кълнове от ръж – засилват нервите и мускулите, особено подходящи за хора, занимаващи се със спорт или заети с тежък физически труд. До голяма степен кълновете от ръж имат качествата на пшеничените кълнове. Например доказано е за житните култури, че ако преди покълването на зърната има наличие на следи от Витамин C, то кълновете съдържат минимум 12-14 мг на 10 грама. Кълновете от ръж са изключително богати на Витамин B1, B2, B3 и H /биотин/, които от своя страна са особено важни за спортистите и заетите с тежък физически труд.

Кълнове от босилек - Съдържа етерично масло, което му придава характерния аромат, който стимулира храносмилателането. Босилека има много приятен аромат и придава изключителен вкус на салатите и зеленчуците. Те са богати на желязо, цинк, калций и витамин А, В, С.
Внимание към семена, който образуват клей трябва да се отглежда в чиния за покълване.
-Растилате върху мрежата
-Поливането се извършва със спрей (мъгла) 1-2 пъти на ден

Кълнове от люцерна - люцерната е царицата на кълновете. Тя е толкова свежа, хрупкава и обогатява невероятно добре всяка салата. Подходящ метод за покълване е най-вероятно всеки един от изброените по-горе (единствено не съм пробвала в почва). При тях е важно да се оттича добре излишната вода и да се осигури добра вентилация до всички кълнове. Иначе придобиват лоша миризма и загниват. Те забавят стареенето, засилват имунната система, съдържат всички необходими витамини и минерали, нискокалорични. Идеална добавка за салати, сандвичи, омлети и супи.  Богати на минерали и витамини В, С, Е и провитамин А.

Кълнове от киноа - Киноата е едно от най-полезните растения в света.
Нейните семена са богати на протеин, в количествено, така и в качествено отношение. Освен това липидния състав е изненадващ. Съдържание на незаменими мастни киселини, минералното богатство е невероятно. Киноата притежава всички качества, който се очаква от една храна. Киноата е семето на истинското здравето, който я прави подходяща за всеки и по-специално:
*непоносимост към глутен (или "целиакия")
*Вегетариански (самостоятелно киноа осигурява всички незаменими аминокиселини),
*Деца (наличие на аргинин и хистидин, както и лецитин)
*спортни
*бременни жени, чиито нужди увеличава протеини, минерали и витамини са значително
частично удовлетворени от богатството на киноа,
*кърмещи жени.

Кълнове от копър - Съдържа етерично масло, което дава характерния аромат, който стимулира храносмилателането. Копъра има много приятен аромат и придава изключителен вкус на салатите. Може елегантност придружава риба и зеленчуци. Източник на белтъчини, калий и калций, витамини А, В1, В2, В3 и С

Кълнове от моркови - Имат сладък вкус. Много подходящи за салати. Богати на витамини А, В1, В2, В3, В6, В9, С, D, Е, К, бета-каротен, които придават на кълновете от моркови мощно антиоксидантно, лечебното действие и стимулиращо имунитета.

Кълнове от овес - Овесът е богат на минерали, витамини A, C, D, E, K и Б комплекс. Те също са много богати на мастни вещества, въглехидрати и минерали (натрий, желязо, калций, магнезий, фосфор).

Кълнове от овес пълнозърнест - Оризът е една от най-полезните зърнени култури, чиито здравословни качества все още са недооценени. Оризът е изключително богат на сложни въглехидрати, а те са основният енергиен източник за организма. Освен това е с много нисък гликемичен индекс. Може да се използва за салати и приготвянето на основни ястия.

Кълнове от праз - Перфектният зеленчук. Покълналото му семе притежава пикантен вкус, близък до този на лука. Богат на серни молекули, които му придават лечебени свойства. Кълнът от праз съдържа витамини А, В1, В2, В9, С и Е и множество минерали. Имат мощни противовъзпалителни, антиревматични и диуретични свойства. Кълновете от праз имат пикантен вкус. Използват се като подправка за салати и сурови зеленчуци.  Кълновете от праз съдържат много цинк, богати са на манган, йод, мед, витамини С, А, Е и В комплекс.

Кълнове от просо - Съдържат ферменти, голямо количество калий, калций, желязо, магнезий и бета-каротин. Съдържащият се в тях витамин С в сравнение с този на портокалите (с еквивалентно тегло) и  е в 7 пъти повече и 5 пъти в сравнение със спанака. Природният хлорофил и много ферменти от просото са незаменими в процеса на обмяната на веществата и способстват за изхвърляне на токсините. Богати  на витамини А,С и без глутен.

Кълнове от червено зеле – Покълналото зърно от зеле обединява почти всички хранителни антиоксиданти, чиято сила е призната: сулфорафон, индол, глутатион, керцетин, бета-каротен, витамини С, К, В компликс, Е. Много научни изследвания показват влиянието на изотиоцианат от сулфорафан като фактор за намаляване развитието на туморите. Концентрацията на сурфорафан значително се увеличава по време на покълването, което придава на кълновете от зеле особено мощно антиоксидантно и предпазващо действие.

Кълнове от чесън - Богат на серни молекули, които му придават специфичния вкус и предпазващи свойства. Кълнът от чесън съдържа много витамини А, В1, В2, В9, С и Е и множество минерали. Има мощни противовъзпалителни, антиревматични и диуретични свойства. Богат на серни молекули, които му придават специфичния вкус и предпазващи свойства. Кълнът от чесън съдържа много витамини А, В1, В2, В9, С и Е и множество минерали. Има мощни противовъзпалителни, антиревматични и диуретични свойства.

Кълнове от рукола - са отлична храна за хора с намален имунитет, прекарали сериозни или хронични заболявания, анемия, нарушения в храносмилането, хора с високо ниво на холестерол. Руколата има превъзходен орехов привкус и подходяща добавка към салати. Кълновете са богати на витамин А и С. Ако решите да си направите сами кълнове в къщи, трябва да знаете, че те спадат към групата на слузо-образуващите кълнове. Най-лесно е да си направим кълнове от тези семена върху почва или марля, като след това с ножичка ги изрязваме в основата, за да ги консумираме (така както пониците).

Броколи – За тях се смята, че са един от зеленчуците, които най-успешно намаляват риска от Рак и злокачествени образувания, а в кълновете му има 10 пъти повече ценни вещества, отколкото в самия зрял зеленчук. Редовната консумация на тези кълнове, дори и в малки количества, е най-добрата профилактика и намалява до минимум риска от това жестоко заболяване. Смесете ги със зелена салата и сметана или ги сервирайте като гарнитура към печени картофи или други зеленчуци.

Бадеми - Техните кълнове съдържат до 60% масла, богати на незаменими аминокиселини, а също така витамините Е и В. Смята се, че бадемовите кълнове укрепват зрението и помагат при главоболие. Те са по-сладки от самите бадеми. Съчетани със сушени сливи (или други сушени плодове) са подходящи за залъгване на апетита между основните хранения.

Тиква - Цинкът, съдържащ се в големи количества в тиквата, повишава работоспособността, успокоява организма и регулира съня. Прорасналите тиквени семена се препоръчват при проблеми с потентността и са ефективни за профилактика на простатита. Смесете ги с мюсли и мляко за една пълноценна закуска.

Сусам - Точно тези кълнове изобилстват от калций - около 1500 мг на 100 г, т.е. доста повече, отколкото в сиренето. Намажете филия ръжен хляб със сирене и я посипете с кълнове от сусам.
Това са само някои от многото видове кълнове, които сами може да си направим.В началото може да не получите перфектни резултати, но с няколко опита ще станете много добри в направата на най-живата храна.

Често се бъркат поници и кълнове , но и двете са полезни.
Така , кълнове и поници , може да си направите от всичко , но преди това съберете нужната информация. И не прекалявайте. Препоръчителната всекидневна норма кълнове е 50-100 г.
Източници – Интернет

Важно
Семената, които купуваме не трябва да са обработвани. Например обикновеното жито, което се продава, е парено и независимо какви грижи полагаме за него няма шанс да покълне, кафявата елда също, защото е бланширана. Културите за посев пък са обработвани с различни химикали против вредители. Най-голям избор от сурови и идеални за покълване екологично чисти семена има в здравословните и биомагазини, както и на специализираните щандове в по-големите супермаркети.

Информацията от тази статия е събрана от интернет.