Много малко се знае за качествата на мушмулата – този непретенциозен плод, било то в див или в култивиран вид. Използва се месестата му част.
Плодовете на мушмулата (Mespllus germanica) узряват през септември, берат се през октомври, но могат да останат на дървото и след като паднат сланите през ноември. След осланяването твърдите плодове омекват и стават сладки. Набраните преди него мушмули лагеруват, докато омекнат, потъмнеят до тъмнокафяво и загубят своята тръпчивост. Така те вече са готови за консумация и за преработка. Ако ги забравите, плесенясват и загниват.
Захарното съдържание се увеличава заради разграждането на нишестето до десктрини и захари. Това става при 2-3-седмично лагеруване в стайни условия, когато и голяма част от дъбилните вещества се разграждат и вкусовите качества на плода се подобряват.
При култивираната мушмула фруктозата е повече от глюкозата Захарозата пък, която подобрява вкуса на омекналите плодове, при ферментация се разгражда на фруктоза и глюкоза. Тези три вида захари от 7% преди лагеруването стигат 14% след него.
От органичните киселини в мушмулата преобладават ябълковата, лимонената и винената. При ферментация те образуват оцетна киселина. Нишестето преди лагеруването е до 6%, а след това спада на 1%. От минералните соли в 100 г мушмули най-много са калиевите (250 мг), магнезиевите (10 мг), фосфорните (20 мг) и натриевите (3-4 мг). Витамините са: В1 (0,3-0,5 мг), В4 (0,3-0,4 мг) и С (5 мг).
Ценна ли е мушмулата като лекарство?
Плодовете и приготвените от тях храни действат възбуждащо на храносмилателната система и са особено полезни при диспепсии от белтъчен тип, както и при болести на жлъчката, бъбреците, черния дроб и задстомашната жлеза. Органичните киселини в мушмулата са полезни за нервната система и кръвоносните съдове.
Неомекналите и неузрели плодове съдържат голямо количество дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно разстройство или дизентерия. И обратно – омекналите плодове, както и отварата от листата на мушмулата могат да се използват против запек.
Познавате ли друго растение, чиито плодове и листа да лекуват противоположни състояния? Май няма и затова „скромната“ мушмула е уникална. Обикновено плодовете й се консумират сурови. А от тях биха могли да се приготвят доста храни. Например сок, мармалад, желета, ликьори и дори туршията „мушмулица“, много вкусна и ароматна. В100 мл сок от мушмули витамин С достига до 30 мг, пише в-к Здраве.
Мармалад от мушмули
Съставки: 1 кг захар; 3 кг мушмули; сокът от два лимона; 1,5 ч.л. канела, (може да сложите индрише и ванилия на вкус).
Мушмулите трябва да се добре узрели. Слагат се в дълбок съд да се варят с вода, колкото да ги покрие. След като се сварят се изцеждат от водата и се минават през едра цедка или сито, за да се отделят люспите и костилките. След това пюрето се слага да се вари със захарта на бавен огън. Бърка се с дървена лопатка до сгъстяване. Трябва да се образува пътека на дъното на съда при бъркането. Киселината и канелата се слагат 5 минути преди снемане от огъня. Ако има загаряне на дъното, мармаладът се изгребва, без да се докосва загорялото.
Той става за плънка за сладкиши, торти, рула и др. Може да му се добавят млени орехи, настъргана лимонова кора или ром.
Източник: https://poleznite.com/5564/mushmulata-poleznite-kachestva/
Рецепта за мармалад и снимки: delishably.com